Имало едно време, едно далечно царство. то се наричало Връзкандия.
В царството Връзкандия, лето 2089-то  настанали политически промени, отивали си от властта едни мишоци или само се престрували, че си отиват, а в същност само се прегрупирали. Настанали времена на групировките, някои групировки, си създали служба за охрана, да ги пази нареклия СМОТ -161 купили  хубави бели коне, купили хубави черни ризници, на които гордо се веел знака на СМОТ-161. Никога не пускали реклама, но самите били реклама за бедното царство Връзкандия. 
Групитащите ги било страх и плащали едни от най високите грошове във Връзкандия.  Трябвали данни, физически, психически и интелект за да работиш там. Много културни  хора от други свери отивали там. Там били парите, там бил елита.
Малките мишоци се гордеели че работят в СМОТ- 161

Минали години, мишоците се прегрупирали.
Настанала Базарна икономика, навъдили се други мишоци, които ги било страх в различна степен. Те наемали СМОТ-161 да ги пази.

-Да се върнем на основните.
Вече не ги било страх, вече не давали  високите грошове, малките мишоци се разбягали, мишоците от среден ранг-наричани  УФО   също се разбягали. Поради липсата, на кадърни кадри, във вече изградената система, шуробаджанащината се разпространила на всички нива, хора които си мислели за нивата дали е изорана, за гроздето...ракията.. ставали началници. Появили се недолюляни  жени, те понеже си нямали друга работа, мъж, деца, се изявили като идеални изпълнителки, поради липсата на друг персонал били издигани в нива от средни началства.
/както добре знаем не винаги добрият изпълнител е добър началник/
Достигнали до тези "високи" постове, те решили да ги бранят със силата на зъби, нокти, свирки,  дудуци, кавали и други музикални инструменти.
Мачкали подчинените им мишки, карали ги да работя неуморно и денонощно.
Ф-ма СМОТ -161 нежелаели да наемат повече мишоци, за да не плащат повече осигуровки и заплати.
Отделно почнало да се развива и една нова професия гъзоблизтвото. /нещо като второ висше/
То било готина професия, тя се изразявала в следното:
 Нее важно колко си добър в своята работа, важно е колко гъзове ще излижеш,  възможно е да ти кажат да направиш неща, които са в разрез с твоите задължения като охранител-мишок и в този момент имаш (2) две възможности или да се съгласиш да ги направиш /примерно напускане на пост, по някаква причина, извършване на портиерски, келнерски, сенокосачески, румсервиз и прочие услуги/ или да не се съгласиш, да следваш стриктно  инструкциитедадени ти от началството в СМОТ- 161  и след което, се обаждат казват, че не са доволни от теб и те сменят. Втория вариант не продължава вечно, сменят ти поста отиваш на друг, там пак се повтаря горописаното/примерно напускане на пост, по някаква причина, извършване на портиерски, келнерски, сенокосачески, румсервиз и прочие услуги/ предлагат ти се допълнителни финансови и други стимули, пак имаш възможност на избор, изборът е да се съгласиш или да почнеш да се олакваш по горни нива на ерархията на фирмата докато стигнеш до Бай Генчо- виночерпеца.
Ти си мишок с достойнство и искаш да се трудиш, само това което си се договорил. И тогава той ти казва: времената на Слава, кръстоносни походи, Бели лъскави коне си отидоха, сега правилата са други. Ние пак сме с Бели коне, но те вече не са най скъпите, най класните коне, ние пак сме счерни ризници,  но това не са онези славни ризници, тези просто черни. И най важното ние вече не сме охранители, ние сме гъзоблизци,

които се опитват да оцелеят на всяка цена.
И успяваме.
В този момент разбираш, че совите не са това което са.
И правиш своя избор.

Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна!